Паун Цонев в ПИК и "Ретро": Парламентарната република се търкаля на улицата 

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Коментатори и анализатори се вайкат, че властта се търкаля на улицата и няма кой да я вземе. Така е. Случвало се е и друг път в историята. Лошото е, че в момента по разкопаните софийски улици заедно с властта се търкаля и самата парламентарна република. Което вече не се е случвало толкова често. И което ще рече, че потъналата в хаос, корупция и безпътица страна се изправя пред радикален избор.

Всеобщите очаквания са, че президентът Радев ще намери време да вдигне и изчисти парламентарната република от калта и с магическа пръчка ще я прероди в някаква президентска или полупрезидентска република. Или нещо подобно. Само че – едно необходимо отклонение – ако съветниците на господин президента продължават да му пробутват да подписва шокиращи назначения като последното в Съвета за електронни медии, високо летящият в момента държавен глава може да почне да губи височина и спасителната операция по ваденето от калта на парламентарната република да пропадне. Или пък да се отвори парашутът на някой друг Спасител. Защото днес ще устрои на питателна държавна служба заклетата фенка на латиноамериканските революционни движения Къдринка. Утре може да почне да назначава по домовата книга почитатели на Мадуро, Че Гевара и команданте Фидел Кастро.

Всъщност нещата никак не са смешни. Управлението на държавата и на самите партии придобива характера и мащабите на древногръцка трагедия . Всички художествени елементи са налице. Липсват само труповете. Процесът очевидно е извън контрола на институциите и обществото. Единствената останала хомогенна институция е президентската. Но колкото и амбициозен да е нейният Генерал, той има символични правомощия.

В парламента цари законодателна вакханалия и отчаян аматьоризъм. За да не кажат, че си измислям, ето какво пише по въпроса във фейсбук видният столичен адвокат Димчо Нешев:

„Юридическите „колоси“ Ленчето от ПП и Надето от „Да, България“ с нескрита гордост се похвалиха, че ПП-ДБ са внесли в НС законопроект за промени в съдебната власт, с който искат да забранят на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на ВАС и ВКС , т. е. искат НС да забрани със закон на независим орган на съдебната власт да упражнява правомощията си, дадени му от конституцията, само защото самото НС не е изпълнило задължението си (предвидени в същата тази конституция) да избере нови негови членове, а и защото според двете пишман юристки настоящият ВСС не бил с „демократична легитимност“ (К`во ще рече този израз бе, колежки?)“. На фона на топящия се като лански сняг електорат съм склонен да преглътна малко елементарен популизъм, но категорично не мога да преглътна липсата на елементарна юридическа грамотност, внасянето на откровено и демонстративно противоконституционни законопроекти и изключително отблъскващото отношение към конституцията като към евтина хартийка, с която можеш да се избършеш всеки път, когато изцапаш гащите. Защо бе, аджамии недоучили, отново се опитвате зорлем да ме откажете да гласувам за вас!?“

Лъч надежда проблясна с голямото ляво обединение около БСП, че ще стабилизира агонизиращата система в нейната лява страна. То стана възможно, след като коварната червена лейди Макбет бе натирена от лидерското кресло, и то от най-доверените ѝ велможи. А най-довереният от доверените – херцогът на „Позитано“ Кристиан, се оказа скрита опозиционна лимонка през всичките тези години, през които желязната лейди го направи свой зам.-председател на БСП, зам.-председател на НС, член на ИБ на БСП, водач на две листи, водач на евролистата, член на ПАСЕ и ПЕС ! Щирлиц и Рихард Зорге патки да пасат.

Надеждите са, че наесен обединената българска левица ще повтори сензационния резултат на обединената френска левица. Може би. Но между Франция и България има все пак известна разлика. Франция например е измислила и провела Великата френска революция, а България е измислила киселото мляко. И Черешовото топче. Горе-долу в такава пропорция трябва да вървят сравненията между двете левици. И още нещо. Направи впечатление, че общата възраст на „новите лица“, подписали тържествено учредяването на коалицията, е около 1000 години. Което, естествено, ограничава значително по-далечните перспективи пред левия проект.

В периоди на подобна безпътица е полезно човек да се зарови в историята и да потърси аналогии в миналото и ориентири за бъдещето. Оказва се, че парламентарна републиканска форма на управление в чист вид в България има само през последните 35 години! През всичките останали около 1300 години сме били монархия, близо 700 години без държавност и 45 години тоталитарен режим. Откроява се и любопитната тенденция, че държавата ни е била политически и икономически най-стабилна в периодите, когато силно е било ограничавано влиянието на партиите в обществено-политическия живот. Ето примери.

След Освобождението България си стъпва здраво на краката, когато на власт идва Стефан Стамболов. С желязна ръка той слага край на 10-годишните партийни боричкания между консерватори и либерали, туркофили и русофили. С диктаторски прийоми смачква опозицията, а най-големите си съперници праща в затвора или в гробищата.

И – о, чудо! Страната започва да се развива с невероятни темпове. Раждат се 80 фабрики и 200 акционерни дружества, които изграждат основите на индустрията. Селскостопанските и промишлени стоки стават конкурентни на европейските. Имаме положително търговско салдо с Германия, Франция, Турция, Русия; Износът ни за Франция 5 пъти превишава вноса! Стопански историци твърдят, че през 1906 г. по редица икономически показатели стоим по-високо от Швейцария. Престъпността е изкоренена със страховития Закон за изтребление на разбойничеството. Черешката на тортата слага железният канцлер Бисмарк, наричайки ни „прусаците на Балканите“.

След смъртта на диктатора обаче партийният разгул отново взема връх. В началото на 30-те години ситуацията е аналогична със сегашната. Тогава професионалният превратаджия Кимон Георгиев с приятелите си от кръга „Звено“ и Военната лига на 19 май 1934 г. сваля правителството на Никола Мушанов, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии и отменя Търновската конституция.

И пак – о, чудо! Докато в другите страни и особено в Румъния и Югославия бушува криза, в България настъпва бърз икономически растеж. Въведен е държавен монопол върху спирта и тютюна. Светкавично е създадена мощната банка „Български кредит“ с 65% държавен капитал. Тя стабилизира частните банки, а с това цялата икономика. Дори се заговорва за „планова икономика“. Очевидци твърдят, че тогава животът е богат и спокоен. Самият Николай Хайтов ми е споделял, че най-хубавото време, в което е живял, е между 1934 и 1938 г. Така да се каже, това е българската Бел епок.

След 1944 г. проформа парламентарната република вегетира под похлупака на тоталитарния режим от съветски тип на Тодор Живков. Но въпреки това в стопанско отношение страната бележи определени върхове – 6-о място по брой на овцете на глава от населението в света, 14-о по производство на месо и 17-о на мляко, 30-о по производство на електроенергия. Самият Збигнев Бжежински през 1988 г. в известната си книга „Големият провал“ пише, че по това време в България няма криза и обществото е достатъчно устойчиво, без сериозна вътрешна опозиция.

Жалко, че големият американски политолог почина преди 7 години. Щеше да е интересно да се произнесе върху сегашното състояние на обществото и държавата ни. И къде щеше да открие причините за това, че вече 35 години парламентарната република България оглавява всички негативни класации в ЕС и населението ѝ се стопява с най-бързите темпове в света.

Накрая искам да декларирам, че тези непретенциозни размисли нямат за цел да пропагандират недемократични форми на управление. Напротив, пиша ги от позициите на убеден демократ. Въпреки че Аристотел в своята знаменита „Политика“ е отбелязал, че демокрацията е „извратена“ форма на управление. А след него и великият сър Уинстън Чърчил е забелязал, че „демокрацията е най-лошата форма на управление, но до момента по-добра не сме открили“. Странно защо думата „демокрация“ не се споменава нито веднъж - нито в Декларацията за независимост, нито в Конституцията на САЩ… Не ни е съдено да знаем.

Може би знае Виктор Орбан, който дълги години успешно управлява Унгария в условията на практика на еднопартийния режим на ФИДЕС. Или пък Ли Куан Ю, който с мека просветена азиатска диктатура смазва масовата до този момент корупция и превръща Сингапур от изостанало село в икономическо чудо. „Ако искаш да се бориш с корупцията – казва г-н Ю, – първата крачка е да вкараш в затвора трима от най-близките си приятели. Ти знаеш защо. И те знаят защо.“

Все някога и ние ще разберем.